Замисляли ли сте се колко бързо живеем. Винаги, когато се съберем с приятели или роднини правим снимки, много снимки, за да може после да си спомняме преживяното. Твърде често обаче, вместо да спрем и да изживеем момента, ние искаме да го запечатаме за в бъдеще, защото …винаги бързаме!!
Колко пъти сте поглеждали старите снимки и сте си казвали – колко бях слаба тогава, а всъщност дори не си спомняте този момент –вие сте минали през него, заети да мислите за следващия, а после и за следващия и така цял живот.
Да преминем през живота си като на бърз кадър е лесно, но функцията за превъртане назад, за съжаление все още не ни е инсталирана. Веднъж преминали през този миг, никога няма да го върнем отново – било той хубав или лош! Животът не е винаги да очакваш нещо, защото всъщност то никога не идва – животът е да седнеш тук и сега и да осъзнаеш настоящето в цялата му същност.
Замисляли ли сте се колко много хора са преминали през живота ви – с колко от тях поддържате връзка все още! На колко от тях помните имената и дали ако бяхте живели малко по-бавно нямаше да си спомните за повече от тях.
Всички се лутаме в търсенето на щастие и се чудим къде се е скрило, а то тича след нас и ни моли да спрем, за да го почакаме, защото ако бързаме никога няма да се насладим на живота си – такъв, какъвто е ! То – щастието спира и гледа, слуша, разглежда, но докато се обърне ние сме избягали някъде напред да го търсим… и така цял живот! Защото никога не се обръщаме встрани, съвсем близо до нас, за да го видим!
Дали щастието е да бъдем слаби, високи, богати, известни или красиви няма значение – докато препускаме през живота си, то никога няма да ни настигне!!
